Диабет и пародонтит.
Пародонтитът е деструктвно
заболяване, обхващащо целия
опорно поддържащ апарат на
зъба с прилежащия към него венец,
дължащо се на
хронична бактериална инфекция
Ако не се лекува, гингивитът може
да доведе до по-сериозна инфекция,
наречена пародонтит,
който разрушава
меките тъкани и костите,
които поддържат зъбите.
През последните 10 години са
предприети много изследвания
относно
връзката между диабета и
пародонтозата.
Периодонталното заболяване е
шестото водещо усложнение на
диабета.
Диагностицираните с диабет хора
са с 3-4 пъти по-голям риск
от развитие на пародонтоза,
с по-висок процент на по-тежки
нива
на загуба на костна тъкан инфекция
на венците.
Парадонтозата е с тендеция да бъде
по-тежка при хората,
които имат диабет, тъй като диабетът
намалява способността
за борба с инфекциите и забавя
оздравяването.
Пародонтозата е бактериална
инфекция на тъканите,
които подкрепят зъбите и ги
придържат в челюстта.
Ако не се лекува, може да доведе до
загуба на зъби.
Основната причина за пародонтозата
е бактериална плака -
лепкав, безцветен микробен филм,
който непрекъснато
се образува по зъбите.
Токсини (или отрови), произвеждани
от бактериите в плаката,
възпаляват венците,
причинявайки
инфекция.
Инфекция като периодонтит може
да причини и повишаване на нивото
на кръвната захар,
което затруднява
контрола на диабета.
Реакцията на организма към
периодонталното заболяване може
да увеличи
нивото на кръвната захар.
Профилактиката и лечението на
парадонтозата може да помогне
за подобряване
на контрола на
кръвната захар.
Следователно е важно за пациенти
с диабет да лекуват и
елиминират
периодонталната
инфекция за оптимален контрол на
диабета.
Повишен риск от усложнения при стоматологични хирургични
процедури .
Високият риск от заболявания в
устната кухина води до по-голяма
необходимост
от дентални и орални процедури.
При необходимост от извършване
на орални хирургични процедури,
диабетът,
особено ако е зле
контролиран, може да доведе до
усложнения.
Диабетът забавя лечението и
увеличава
риска от инфекция.
Възможно е нивото на кръвната з
ахар
да бъде по-трудно
за контролиране след оралната
хирургия.